Инфо за темата: В актьорското майсторство не влизат само театралното и кино изкуство, а по скоро творческа дейност.
Запознаване с емоциите, езикът на тялото и увереността за успешно себеизразяване чрез актьорски техники.
Педагогическата наука и практика се докосват до театралното изкуство най-вече в предучилищна възраст, като в повечето педагогически изследвания се търси връзката или дори отъждествяването на детската игра с театралната игра.
Системното използване на театралното изкуство като възпитателно средство в процеса на формиране на личността е характерно за образователните структури и концепции на ХХ век.
Основният проблем в българското образование e въпросът за взаимовръзката между теоретичните знания и практиката и, по-конкретно, информационната претовареност на учениците и неумението им да приложат знанията си на практика.
Във връзка с това възниква потребност от технологии на обучение и възпитание, съобразени не само с педагогическо въздействие върху ученика, но и педагогическо взаимодействие, което стимулира потребността на ученика от самоизучаване, самоусъвършенстване, самоутвърждаване – такова педагогическо въздействие и взаимодействие, което ще му позволи да осъзнае себе си като личност, като индивидуалност.
Педагогическото взаимодействие предполага и нова форма за организиране на учебно-възпитателния процес, в който централно място да заема активната дейност на учениците. Ако ученикът се включи в личностно значима за него дейност, това би предизвикало собствената му активност.
В сега съществуващата образователна система процесът на обучение се води по пътя на максималното раздробяване на материала – учениците са обременени с всевъзможни абстрактни понятия, символи, схеми, таблици, правила. И всичко това е прието да се нарича “минимум информация, необходима за съвременното образование”.
Методите и похватите, присъщи на изкуството, могат значително да ни помогнат в процеса на обучението и възпитанието на учениците. А едва ли има за това по- подходящо средство от средствата, с които си служи театърът.
Един учител, заставайки пред 25 души е като артист, който застава на сцената в една камерна зала.
И това се случва всеки ден. Освен харизмата и нагласата към вибрациите в стаята, той трябва да покаже на учениците и как материята, която преподава, им върши работа в живота. Тогава може да се каже, че интересът им е привлечен.
Учителят е принуден да разработва своите дарби и способности, да изгражда съответни качества на личността. Това зависи от индивидуалната работа на всеки един учител върху самия себе си.
Съвременното училище се нуждае именно от такива учители вдъхновители, които умеят да разпалват огъня на познанието у своите възпитаници!Педагогическата работа не е от най-желаните професии в днешно време, но всъщност хората не знаят колко много качества трябва да притежава човек, за да се нарече „учител”. Той трябва да има широк спектър от умения и знания.Ето по тази причина педагога трябва да е и актьор, който е истински хамелеон, който приема всякакви роли, за да успее да вкара децата от света на игрите и забавлението в света на науката и обучението.