Работа с ученици с агресивно поведение

  • Начало
  • Работа с ученици с агресивно поведение

Инфо за програма: Общо познание на поведенчески модели спрямо агресивните прояви, дълбоко вникване и разбиране на формите на вербална агресия, автоагресия и физическа агресия в училищe.

Разпознавайки още в ранна детска възраст имаме възможността да работим с много нови методи и подходи за разрешаване на мотиватора на агресия.

Терминът „агресия” идва от латинското „aggressio” – нападение. По определение това е емоционално целенасочено действие с цел нападение или сбор от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си.

Агресивност

Агресията е вид действие или състояние, а агресивността е черта на характера, приичка и склонност да се реагира агресивно.

Умствената настройка, която агресивните деца носят със себе си в живота, е почти стопроцентова гаранция, че в крайна сметка ще се забъркат в неприятности. Едно проучване сред малолетни престъпници, осъдени за тежки престъпления, и агресивни гимназисти сочи едно и също отношение към реалността: ако имат затруднения с някого, те веднага започват да го разглеждат като противник, смятат, че другият е враждебен, без да се опитат да потърсят допълнителна информация или да се опитат да помислят за мирен начин за уреждане на различията.

Агресивността не е уместна в отношенията между близки хора и приятели, освен може би шеговитата. Тогава, когато агресивността е безопасна игра, в която и двете заинтересовани страни в нея, възприемат произтичащото като игра и получават от това удоволствие.

Управляемата агресивност може да бъде полезна, например, в разрешаване на конфликтни ситуации, в които са засегнати вашите интереси, а на опита ви да се решат „с добро”, другата страна не отреагира. Агресивността понякога е нужна там, където “пробват да ви притискат”, тогава вие трябва да демонстрирате разумна твърдост и адекватно да отговорите.

Нека помним, че децата са доверчиви и любопитни по природа. Те лесно приемат и се адаптират, стига да сме търпеливи и адекватни на техните потребности и личностови особености. И когато намерим верния подход, верния път към тях – те ни дават най-ценното си – безрезервната си обич и признание.

Емоциите като учебен предмет

Емоционалната грамотност ни позволява не само да обучаваме преподаватели, но и да разширим гледната си точка за самите училища, да ги превърнем в по-ефикасен социален инструмент, с който да гарантираме, че децата ще научат тези незаменими уроци за цял живот- с други думи, да се върнем към класическата роля на образованието. По този начин децата възприемат съгласувани послания, свързани с емоционалните умения, във всеки един момент от живота си.

Ако трябва да обобщим, една добра програма по емоционална грамотност трябва да започва рано, да бъде съобразена с възрастта, да трае по време на цялото училищно образование и да включва усилия в училище, у дома и в общността. Макар и всичко това да е напълно постижимо, тези програми представляват сериозна промяна за всяко училище. Би било наивно да смятаме, че въвеждането им ще стане гладко и безпроблемно. Много родители могат да решат, че темата е твърде лична, за да бъде разглеждана в училище, и че тези неща са работа на родителите.

Учителите може и да не са съгласни да отстъпят още малко от учебното време на неща, които не са пряко свързани с обучението; някои от тях може и да не се чувстват комфортно да говорят на такива теми и със сигурност целият академичен състав ще трябва да премине през специално обучение.

Съществува и дилемата за качеството – трябва някак да се гарантира, че ловките търгаши в областта на образованието няма просто да струпат надве-натри някоя програмка за емоционална компетентност, която да повтори краха на зле замислените и още по-зле осъществени курсове, посветени на дрогата или ранната бременност.

error: Съдържанието не може да се копира.