Невербална и вербална комуникация в международните отношения

  • Начало
  • Невербална и вербална комуникация в международните отношения

Инфо за програма: Познания за същността на невербалната и вербалната комуникация и как да станем по-успешни при тяхното използване в социалните си взаимоотношения. Вербалната и невербалната комуникация се осъществяват чрез вербален и невербален език. Вербалния език е човешкия език – звуков и графичен. Невербалният език е несловесен, неизказан с думи, той си служи с позата, емоциите, жестове, микромимиките.

Що е Комуникация?

Комуникацията може да се разглежда като личностен процес, който

включва трансфер на информация, както и известно поведенско съдържание.

Комуникацията се състои от трансфер на информация и разбирателство

между отделните служители и звена в една организация, както и от различните начини и средства, въвлечени в техния комуникативния обмен. Ефективната комуникация следователно е критична за успеха на организацията.

Невербални средства за общуване

Успоредно с речевото си поведение, всеки човек реализира и цяла система от неречеви средства. В редица случаи между двете системи има синхрон, но е възможно да се получат и разминавания или противоречия между тях.

Невербалното поведение на човека включва съвкупността от невербални знаци (представляващи целенасоченото предаване на невербална информация) и невербални сигнали (излъчващи информация независимо от желанието на човека или против него) , в които се съчетават съзнателни и несъзнателни характеристики, а от друга страна са отчасти вродени и отчасти придобити в резултат на възпитанието и обучението най-вече в ранното детство.

Общуване чрез използване на “сандвич техника”

В теорията, засягаща комуникацията, съществува термин “сандвич техника”. Това означава  при общуването да се придържаме към формулата: филия, пълнеж, втора филия. Първата филия е положително изказване – казваме на хората, че  оценяваме онова, което правят и ги харесваме. След това между двете филии слагаме негативното – онова, което не харесваме и желаем да се усъвършенства. След което завършваме с твърдение, изразяващо увереност, че нещата ще се променят.

Чувството за хумор в комуникацията

Съществуват много определения на чувството за хумор. Често то се определя като “свръхчувствителност към несъответствията”. Човек се смее, когато съществува несъответствие между това как възприема дадена ситуация и как би трябвало да изглежда. Ако някой, облечен в бански костюм падне във водата, ние не се смеем. Ако обаче падне с дрехите си, това е несъответствие и на много хора ще им се стори смешно.

Всеки от нас може да намери точния момент, в който да използва чувството си за хумор – като опише някоя смешна случка или разкаже забавен анегдот, като вмъкне някоя остроумна мисъл, за да спечели комуникативния си партньор. Не бива да се забравя, че човек може съзнателно да развива чувството си за хумор и да го използва, когато ситуацията позволява това.

Какво представляват различните комуникативни стилове?

  1. Стил на зависимия, нуждаещия се от помощ

В най-общ план комунициращият по този начин има за цел да изтъкне своята безпомощност, беззащитност, неумение за справяне с изискванията на средата и социалната реалност като едновременно с това се опитва да внуши на партньора в общуването, че се нуждае от помощ.

  1. Стил на подпомагащия, протектиращия

В известен смисъл разглежданият комуникативен стил е противоположен на предишния. Той е типичен за хора, обхванати от т. нар. “синдром за подпомагане, протектиране”. В междуличностните взаимоотношения и взаимодействия те се проявяват като добри слушатели и по всяко време, са готови да дават съвети, идеи, препоръки; да подкрепят безпомощните, неуверените в себе си и беззащитните; да се грижат за тях, да ги протектират.

  1. Стил на готовия за саможертва, алтруиста

По своята същност описваният стил се доближава до комуникативния стил на подпомагащия, протектиращия. За него е характерна цялостна ориентация към комуникативния партньор, към неговите потребности, желания, проблеми.

  1. Стил на агресивния, обвиняващия

За този стил е типична враждебната нагласа към Другия в общуването. Търсят се и се откриват грешките, недостатъците и дефицитите у партньора с цел омаловажаване на неговите качества и способности.

  1. Стил на самоутвърждаващия‚ себедоказващия се

За разлика от стила на агресивния‚ обвиняващия‚ чиято основна цел е експлициране на вербални и невербални комуникативни модели‚ укрепващи чувството за собствена значимост чрез принизяване ценността на другия‚ човекът с такъв комуникативен стил – себедоказващият се – използва механизми на себепредставяне‚ целящи изтъкване на собствената компетентност‚ професионализъм и хиперболизиране на положителните личностови качества.

  1. Стил на компетентния‚ контролиращия

Потребността и желанието на индивида за контрол‚ насочване‚ управление и коригиране са основна характеристика на стила и се експлицират не само по отношение на процесите и явленията‚ но и по отношение на хората.

  1. Стил на дистанцирания‚ резервирания

Основна характеристика на стила и на неговия носител е дистанцираността‚ резервираността в общуването. Личността – изразител на този комуникативен стил – ясно дефинира границите на своята “територия” в пространството и взаимоотношенията и като че ли я огражда с невидима стена‚ чиято функция е да съхрани мислената дистанция.

  1. Стил на предразположения към споделяне‚ на драматизиращия

В присъствието на личността‚ конструираща такъв стил в общуването‚ другите хора никога не скучаят.

Основното комуникативно послание съдържа силен акцент върху себепредставянето.

Всеки от описаните стилове разкрива опасностите и бариерите‚ пред които са изправени комуникативните партньори в общуването. Теоретичната и практическа значимост на учението за стиловете на междуличностно общуване се изразява във възможностите и решенията‚ които предлага тази теория за подобряване на комуникацията и превръщането й в средство за успешна индивидуална изява и за пълноценна реализация на съвместната социална дейност.

error: Съдържанието не може да се копира.