Инфо за програма: Познания за същността на емоционалната интелигентност и защо е толкова важна, усвояване на ефективни стратегии за развитието и. Всеки от нас притежава емоционален интелект – т.е. “нещо” нематериално, което влияе на нашето поведение, социализация, умения за вземане на решения с цел постигане на положителни резултати.
За какво служат емоциите?
Най-дълбоките ни чувства, нашите страсти и копнежи, са основни ориентири, както и че нашият вид дължи своето съществуване до голяма степен именно на тяхната власт над човешките дела. Тази власт е невероятна: само могъща любов, въплътена в стремеж да спасиш любимото си дете, може да накара един родител да презре импулса за собственото си оцеляване. От гледна точка на интелекта тяхната саможертва е практически ирационална; от гледна точка на сърцето обаче тя е единственият възможен избор.
Всяка емоция представлява определено предразположение към някакво действие и ни насочва в посока, която и преди ни е позволявала да се справим добре с повтарящите се предизвикателства в човешкия живот.
Подтик към действие
По своята същност емоциите са подтици към определено действие, мигновени команди за управление на живота, които еволюцията е инсталирала вътре в нас. Самият корен на думата „емоция“ идва от латинското movere, „движа се“, с представка, която променя значението на „отдалечавам се“. Така склонността към действие е вътрешно присъща на всяка емоция.
Как се е развил мозъкът
Най-примитивната част на мозъка, с която разполагат и всички биологични видове с нервна система, която да е поне една стъпка над минималната, е мозъчният ствол, който обгръща горния край на гръбначния мозък. Този базов мозък регулира основни жизнени функции като дишането и метаболизма на другите органи, а освен това контролира стереотипните реакции и движения. Той не мисли, нито пък учи, а по-скоро съдържа набор от предварително програмирани регулатори, които осигуряват функционирането на тялото по начин, който да гарантира неговото оцеляване. Този мозък е царувал в епохата на влечугите – представете си змия, която съска при сигнал за заплаха или нападение.
Емоционална интелигентност и съдба
Коефициентът на интелигентност далеч не е единственият елемент, който определя съдбата на хора с приблизително еднакви перспективи, образование и възможности.
Могат ли емоциите да бъдат интелигентни?
За да разберем как може да изглежда това, ще трябва да се обърнем към други теоретици, поели по стъпките на Гарднър, и най-вече към Питър Салови, който е описал изключително подробно как можем да внесем интелигентност в чувствата си.
Разбира се, способностите на хората в тези области се различават значително; някои от нас могат да се окажат например умели господари на собственото си чувство за тревога и същевременно да не могат да утешат някого другиго.
Възможности, които не бива да се изпускат
От всички биологични видове човекът има нужда от най-много време, за да съзрее мозъкът му напълно. Докато всяка мозъчна зона се развива с различно темпо в детството, с началото на пубертета започва и един от най- забележителните периоди на „окастряне“ в целия мозък. Някои от зоните, определящи емоционалния живот, съзряват най-бавно. Докато сетивните зони се оформят още в ранното детство, а лимбичната система вече действа преди пубертета, фронталните лобове – седалище на емоционалния самоконтрол, разбирането и адекватните реакции – продължават да се развиват до края на юношеството и се оформят напълно някъде между шестнадесетата и осемнадесетата година.