Позитивната психотерапия е в основата си дълбинно психологичен психотерапевтичен метод, създаден в началото на 1963 година от Проф. Д-р по медицина Носрат Песешкиан. Тя се базира на хуманистичната картина за човека, психодинамичната теория за болестите и използва иновативни техники. ППТ може да се разглежда.
Позитивната психотерапия е като конфликт-центрирана и ориентирана към ресурсите краткосрочна терапия с широко поле на действие . Методът се използва като лечебен метод в клиничната практика в психиатрията и психосоматиката, в психологическото консултиране, но и като помощ за самопомощ при всички специалисти, работещи с хора: педагози, учители, социални работници, мениджъри и пр. Картинно – образният език на приказките и езиковите картини улесняват преработването на проблематиката във всяка възраст и състояние на психиката.
ППТ е в основата си съпътстваща, подкрепяща и консултираща техника. Тя работи не толкова със симптома, колкото с поставените на заден план здрави актуални способности. По този начин клиентът/ пациентът укрепва себе си в борбата с болестното, с проблема.
ППТ е удачна техника за фамилна и групова терапия. Методът позволява обкръжението (членове на фамилията, колеги, приятели, останалите в групата) да бъде привлечено като ко-терапевт.
Позитивната психотерапия тръгва от наличното, действителното ( Positum) и го конфронтира с другата страна на болестта, не толкова видима, но с изключителна важност: функцията на болестта, нейният смисъл и позитивни аспекти.
Диагностичните и терапевтичните интервенции протичат в пет стъпки, които се съдържат във всяка междуличностна интеракция:
1. изслушване ( наблюдение/дистанциране) ;
2. поставяне на целенасочени въпроси ( инвентаризация);
3. откриване на здравия смисъл на вербално и невербално показаното ( ситуативно окуражаване) ;
4. структуриране на проблемите ( вербализиране) ;
5. формиране на цели и други гледни точки ( разширяване на целите)
За създаването на терапевтичен контакт се използват три подхода, които се преплитат плавно помежду си – позитивен, транскултурален и съдържателен подход .
Позитивният подход се изразява в позитивното претълкуване на симптома в неговата психологическа същност. По този начин в психотерапевтичния процес се привличат всички дадености – както болестното, проблемното, така и ресурсите за тяхното преодоляване.
Транскултуралният подход позволява да бъде внесен друг начин на преживяване, на решаване на психологичния проблем (друга гледна точка) – от друга култура, друга група или чужд опит. В качеството на такъв носител се използват сказанията, приказките, езиковите картини, аналогиите.
Съдържателният подход обхваща психодинамиката на проблема (симптома или болестта). В контекста на позитивната психотерапия тя е представена чрез първични и вторични актуални способности. Това е серия от всекидневно повтарящи се поведенски норми, които са потенциали на конфликти, но едновременно с това и на развитие.
Вторичните способности са израз на нормите на социалната група, към която принадлежи индивида.
Първичните способности са техните емоционални изразни средства, формирани от деня на раждането, при първия сблъсък с другия човек. В основата им е способността на индивида да обича и да се обича.
Актуалните способности описват съдържанието на конфликтната ситуация, в която попада индивидът. Източници на конфликти са външните събития (Life events) , наречени от Н.Песешкиан “микро – и макротравми” и начинът на тяхното преживяване ( актуален конфликт).
Сблъсъкът между предизвикателството на външните събития и натрупания и използван до този момент собствен психологичен опит (резултат от справяне с основния конфликт) води до появата на вътрешния конфликт , чието съдържание открива, осмисля и преработва позитивната психотерапия.
Области на приложение на метода:
• Клинична, психотерапевтична
• Работа с невротични картини при деца и възрастни – анорексия и булимия, реактивни депресивни и страхови състояния, фобии, натрапливости, безсъние, нарушения в храненето
• проблеми в партньорството; междуличностови конфликти
• кризи в семейното съжителстване; проблемното дете
• кризи в адаптацията – наркомании, личностови кризи
• кризисна интервенция – преработка на загубата
• подкрепа в ресоциализацията на пациенти с прекарана психоза
• психотерапия в психосоматиката – захарен диабет, астма, гастрити и колити, състояние след инфаркт, хипертония и др.
• групова психотерапия
• Немедицинско приложение
• Помощ за самопомощ в социалната област – социално консултиране, педагогическа подкрепа, мениджмънт
• групи за самопомощ