Инфо за програма: Познание на поведенчески модели спрямо агресивните прояви, ограничаване на формите на агресия в ранна възраст. Как да открием агресията? Агресивността е особено силна към онези деца, които сами не могат да се защитят, поради физическите си проблеми или етническата си принадлежност. Това насочва към проблеми във нравственото възпитание на детето. Нека помним, че децата са доверчиви и любопитни по природа. Те лесно приемат и се адаптират, стига да сме търпеливи и адекватни на техните потребности и личностови особености. И когато намерим верния подход, верния път към тях – те ни дават най-ценното си – безрезервната си обич и признание.
Терминът „агресия” идва от латинското „aggressio” – нападение. По определение това е емоционално целенасочено действие с цел нападение или сбор от поведения, насочен към нанасяне на вреда на другия или на себе си.
Защо децата стават агресивни?
Приема се, че при някои хора е генетично заложено да са по-агресивни от други. Към тези причини спада и добре познатата разлика мъже-жени, дължаща се до известна степен на по-високите равнища на тестостерон при мъжете.
Неспособност за овладяване на собствените агресивни импулси:
Наясно сме, че за един възрастен човек понякога се оказва трудно да овладее агресията си, какво остава за децата, които са във възраст, в която имат по-слаб контрол върху импулсите и поведението си и тепърва се учат да се владеят.
Модели на поведение за децата
Човекът се ражда, развива и израства в семейството си. Освен с родителите си, той влиза в контакт с училищната среда, общува и с най-различни по същността си формални и неформални групи. Детето се отличава от възрастния по:
- своята незавършена социализация;
- недостатъчно завършена психична пълноценност,
- липса на богат опит, изяви на ситуативно поведение, импулсивност и епизодичност, отличаваща се със значително по-чести агресивни реакции и постъпки.
Всяко дете може да е :трудно” в определени моменти. Някои стават хронично трудни, защото се чувстват неоценени от учителя и родителя.
Нека помним, че децата са доверчиви и любопитни по природа. Те лесно приемат и се адаптират, стига да сме търпеливи и адекватни на техните потребности и личностови особености. И когато намерим верния подход, верния път към тях – те ни дават най-ценното си – безрезервната си обич и признание.