Инфо за програма: Познания на съвременните обучителни програми и методики за решаване на конфликти. Изграждане на практически умения за разработване на програми за българското училище.
Думата “конфликт” произлиза от латинската “conflictus”, която означава “да удариш едновременно”. Според българския тълковен речник “конфликт” означава “противоречие, спречкване, сблъсък”. Вероятно най-елементарната дефиниция, която може да бъде използвана е, че конфликтът е “неразбирателство, противоречие между двама или повече души”.
Съвременните теории приемат, че конфликтът има както отрицателни, така и положителни последици, в зависимост от естеството и силата му. Интересът се насочва към успешното управление на конфликтите, а не към елиминирането им на всяка цена.
Видове конфликти
- Конфликти, причинени от материални интереси.
- Конфликти, причинени от дефицити в психологически потребности.
- Конфликти, причинени от различия в ценностите.
- Личностни конфликти.
- Междуличностни конфликти.
- Вътрешногрупови конфликти.
Стратегии за решаване на конфликти
- Приспособяване – удобна стратегия за едната от страните, която смята, че предмета на спора не е особено важен и предпочита “мира”.
- Капитулация – това не е от най- ефективните стратегии при решаването на конфликти. Тя по-скоро е принудителен резултат от крайно неравностойното положение на една от страните в конфликта, която трябва да приеме всички условия на “по-силния” противник.
- Избягване на конфликта – обикновено се използва в сложни ситуации. Включва едновременно както активното оттегляне от проблема, така и потискането му.
- Примиряване – обикновено се прилага, когато има реална възможност да се получи нещо в замяна.
- Компромис – това е печеливша стратегия при противоположни цели, но равна власт и възможности за постигането им. Оказва мотивиращ ефект и върху двете страни
- Интегриране – използването на тази стратегия води до ефикасно решаване на проблема.
- Принуда – това е може би най – оспорваната стратегия за реагиране и решаване на конфликта. Тя се основава върху принципа “ победа – загуба”, или “аз печеля – ти губиш”.
Възпитава ли се толерантността?
Всички хора сме различни – и външно, и вътрешно. Даже децата, пораствайки, започват да забелязват тези различия. За съжаление, това обикновено се изразява в измислянето на обидни прякори, които често водят до сълзи и страдания. Как да научим детето да бъде толерантно към това, с което другите се различават? Как да му помогнем, ако нетърпимостта се проявява в отношението на околните към самото него?
Острите ръбове на толерантността
Особености във външността – децата отбелязват по-ярките особености във външността.
Особености, свързани с поведението – проява свързана с нетърпимостта към черти от характера или поведението на другото дете като цяло.
Формирането на толерантност представлява ключов фактор за пълноценното участие на децата в живота. Ето защо родителите и педагозите трябва да стимулират развитието им, да ги насърчават да разбират и приемат различията в ежедневието и да им помагат да изразяват своите чувства и емоции, както и да показват съчувствие при необходимост. Така всяко дете започва отрано да разбира своите чувства и тези на околните.