Инфо за темата: Функциите на съвременния учител се променят под въздействие на обществените процеси. Те се трансформират в посока от преподаване на знания към формиране на социални и емоционални компетентности у учениците. Този нов поглед към педагогиката предполага интегриране на някои основни социално-психологични принципи в педагогическата практика. Подобен подход би помогнал на учителя да управлява класа, разглеждайки го като малка социална група. По този начин той може да контролира динамиката и сплотеността на класа, като утвърждава собствения си авторитет и повишава ефективността на образователния процес.
Функциите на съвременния учител се променят под въздействие на обществените процеси. Те се трансформират в посока от преподаване на знания към формиране на социални и емоционални компетентности у учениците. В контекста на променящата се обществена реалност, съвсем закономерно се трансформират и функциите на съвременния учител. Обществената преориентация от потребност от знание към потребности от реално приложими социални и емоционални умения, поставя редица предизвикателства пред педагогиката.
Именно в контекста на тази промяна в основните функции на учителя се предполага и неговата потребност от разширяване полето на професионалните му знания и умения.
Разглеждането на ученическия клас в контекста на социалната група
Малката социална група – Анализирайки и обобщавайки голям брой дефиниции, Г. Андреева счита, че „малката група“ е не голяма по състав на членовете си, които са обединени от съвместна социална дейност и се намират в непосредствен личен контакт.
Класът като социална група
Според начин на общуване между учениците, класът представлява първична група. От гледна точка на начина на нормиране и разпределяне на ролите, това е формална група. Формалното изискване тези ценности и норми да се следват от всички, без значение какво е тяхното лично отношение към тях, дефинира класа като група на членството.
Етапи на развитие на класа като група
Първият етап (сформиране) обхваща началото на съществуването на класа. Това са първите седмици от първата за класа учебна година.
Вторият етап (борба) е пряк резултат от опитите на учениците за удовлетворяване на потребностите на групата от предходния стадий. Тук, за да се удовлетвори стремежът към сигурност, учениците спонтанно започват да разпределят власт помежду си. Борят се за надмощие.
Третият етап (нормиране) обикновено настъпва преди края на първата учебна година за класа. Характерното за този период е, че основните социални роли са разпределени. Учениците са разбрали кой с каква власт – като вид и количество – разполага. Отношенията в групата са станали по-устойчиви.
Четвъртият етап (катарзис) се характеризира с демонстрация на силна привързаност между учениците в класа. Започват да се създават устойчиви неформални отношения в класа. Общуването придобива измерения на споделяне и съпреживяване. Класът изглежда задружен и спокоен.
Петият етап (изпълнение) се характеризира с ориентация на целия клас към постигане на резултати. След като учениците са преминали успешно през всички предходни етапи, класът има утвърдени ценности и норми, ясна ролево-властова структура и всеки може да споделя открито своите чувства и емоции, учителят може да „бере плодовете на своя труд”.
Разширяването на полето на педагогиката – която е мултидисциплинарна в своята същност – по посока на социалната психология би помогнало не само в ежедневната работа на учителя, но би могло да допринесе и за подобряване на обществената нагласа към цялата образователна система.