Инфо за програма: Придобиване на познания за първична диагностика и базов „пакет от умения“ за работа с хиперактивни деца.
Синдромът на хиперактивност е сред по-често срещаните в детството нарушения на невропсихологическото развитие. Най-често се появява към 6-7 година, като засяга от 3 до 7 % от децата. Някои симптоми могат да се срещнат още преди 5-годишна възраст. Оставено без лечение, заболяването се задълбочава в юношеството и в зрялата възраст, като нарушава личностовото развитие и социалното функциониране.
Какво се разбира под хиперактивност
Тази диагноза се поставя трудно, защото при децата се наблюдават различни проявления. Хиперактивното дете е много лесно възбудимо, малко спи, физически е много активно, досажда често на възрастните с много въпроси или с тотално неподчинение, понякога е високо надарено в нещо, има богат речник, свръхизобретателно и находчиво е, неспокойно, тревожно, прекъсва разговора, намесва се навсякъде, прави много пакости, въпреки, че не е глупаво, много е импулсивно, хаотично, разсеяно, понякога мързеливо, не довършва започнатото, своенравно, егоцентрично, нетърпеливо, агресивно до прилагане на физическа сила, лъже и дори краде понякога в знак на протест или в желанието си да блесне пред връстниците, търси всяка възможност (дори и непозволената), за да бъде забелязано.
Хиперактивните деца са специална група. За тях могат да се чуят много и различни определения. Майките им ги определят като по-буйнички, по-отворени, по-нетърпеливи и по-любознателни. Учителките в детската градина – като немирници и побойници, а преподавателите в училище – като раздразнителни ученици, които трудно се съсредоточават и постоянно си намират всякакви други занимания, различни от уроците.
Понятието „хиперактивност” се характеризира със следните особености: Хиперактивните деца извършват постоянно някакви движения, никога не стоят спокойно. Нерядко са приказливи. Често неоснователно си движат ръцете, краката, въртят се на стола, обръщат се назад. Те не са в състояние да стоят дълго на едно място, скачат без разрешение, разхождат се в стаята и др.
За хиперактивните деца е много важно спазването на ритуалите. Да се събужда по едно и също време, рутинните действия да следват закономерно едно след друго – закуска, детска градина, игра на открито, вечерята, приготвянето за сън, миенето на зъби, обличането на пижамата, вечерната приказка и целувката за лека нощ. Всичко това е много важно.
От нас зависи ние да променим това и да бъдем пример за тях. Да даваме най доброто от себе си и никога да не се отказваме от тях! Нашата мисия е да насочим тази хиперактивност в правилната посока и така да помогнем на детето да открие своят истински потенциал.