Какво ни кара да действаме или как да мотивираме себе си и другите?

  • Начало
  • Какво ни кара да действаме или как да мотивираме себе си и другите?

Инфо за програмата: Разкриване на скрития вътрешен потенциал на вътрешната и външна мотивация. Откривайки вътрешния мотор ние се превръщаме в стойностни лидери и с лекота предаваме нашите силни качества на нашите ученици.

Какво е мотивация ?

Мотивацията е движещата сила, която стои зад всички действия на индивида. Мотивацията е временно и динамично състояние, което не трябва да се бърка с индивидуални черти от характера на човека или емоционални състояния.

Същност на мотивацията

Терминът мотивация е много общ и служи за обозначаване на потребностите, целите и желанията, които обуславят действията на даден организъм.

Но ако трябва да дадем определение що е мотивация, се оказва, че терминът е бил използван в психологията под различни форми и няма пълно единодушие относно вида поведение, което може да се счита за мотивирано.

Еволюция на идеите за мотивацията

  • “Мотивът е нещо, което инициира движение; мотивацията е това, което кара хората да действат или да се държат по определен начин. Да мотивираш хората, означава да ги насочиш в определена посока и предприемеш необходимите стъпки, за да стигнат те там.
  • Да бъдеш мотивиран, означава или да искаш да отидеш някъде по собствено желание, или да бъдеш окуражен с всички налични средства, да тръгнеш целенасочено и да постигнеш успех при пристигането си.”

Въпреки различните интерпретации на мотивите и мотивацията, авторите обикновено виждат същността на мотивите в причиняването, стимулирането, подтикването на човешкото поведение. Доколкото човешкото действие и поведение е сложно и много-факторно обусловено, това “причиняване”, “стимулиране” и пр. се опосредства /или предшества/ от избор, решения, ценности и т.н.

Процесът на мотивация

Повечето изследователи на мотивацията прибягват до две психологически понятия

каквито са целите и потребностите. Потребностите се считат за “доставчиците на енергия” и за “освобождаващите механизми” на поведенческия модел на работещия.

Освен това, много от теоретиците предполагат, че процесът е насочен към определена цел. Така че целта или крайният резултат, който индивидът цели в работата си притежава притегателна сила за лицето. Щом бъде постигната желаната цел, се увеличава степента на удовлетвореност на потребностите.

Техники за мотивация в организацията

Управленски стратегии за засилване на мотивацията

Мотивирането на персонала за ефективно постигане на организационните цели се разглежда като една от най-важните задачи на ръководителите. Организациите развиват целенасочено фирмени политики и стратегии за повишаване равнището и качеството на мотивираност на служителите.

Съдържанието на работата.

Съдържанието на работата се отнася до онези нейни аспекти, които са пряко свързани с изпълнението и. Това е съвкупността от атрибути и характеристики присъщи на трудовата дейност сама по себе си.

Атрибути на задачата

Хекман и Олдхем дефинират задачата като комплексен стимул и съвкупност от инструкции, които специфицират какво трябва да се направи с този стимул.

Самостоятелност

Това е степента, в която дадена работа дава съществена независимост и свобода за програмирането й и за взимането на решение как да се осъществи.

Управленските стратегии за засилване на мотивирането

Обогатяването на длъжността

Обвързване на заплащането с изпълнението на служебните задължения

Мотивацията в училище

Служителите обслужват. Лекарите лекуват. Учениците учат. Идеята, че с постъпването си в училище детето се превръща в ученик, т.е. че ученето става негово задължение, изглежда напълно логична. Проблемът е, че в думата „задължение“ факторът мотивация липсва. Ученикът трябва да ходи на училище.

Пренебрегването на стимула за учене обаче може да се превърне в сериозен проблем. Вследствие на липсата на мотивация ученикът спира да учи качествено, развива негативно отношение към училището, учителите и ученето по принцип, възможно е да започне да бяга от час и дори да отпадне от училище.

Препоръчително е фокусът на обучението да бъде изместен от външни стимули (поощрения, оценки и т.н.) към вътрешни такива.

Изследвания сочат, че оценките могат да бъдат полезни в краткосрочен план като стимул при изпълнението на автоматични, повтарящи се действия. В дългосрочен план обаче те възпрепятстват развитието на креативното и по-сложното мислене.

Скорошно проучване показва, че хората, разчитащи на лична вътрешна мотивация, са три пъти по-ангажирани с работата си от тези, стимулирани предимно от външно възнаграждение.

  • Елементи на вътрешната мотивация

От информацията, която имаме дотук, става ясно, че вътрешната мотивацията на учениците е ключова за поддържане на интереса им към ученето. Какво всъщност представлява тя? Смята се, че тя е съставена от четири елемента:

  • Усещане за автономия
  • Усещане за компетенция
  • Усещане за общност
  • Усещане за приложимост

Изграждането и поддържането на вътрешна мотивация у учениците не е лека задача. Изисква се много време и внимание към всеки ученик, запознаване с неговите интереси, желания и проблеми, но трудът си заслужава. Когато учениците са видимо щастливи и влизат в час с желание, това е стимул и за самия учител – получава се верижна реакция, в която участниците в учебния процес се подкрепят и се учат взаимно един от друг.

error: Съдържанието не може да се копира.