Инфо за темата: По време на обучението учителите ще получат отговори на редица въпроси, свързани с агресията, хиперактивността, дефицит на вниманието и др. Ще бъдат предоставени нови идеи на учителите за взаимоотношенията с децата в обучителния процес. Изграждане на емоционална и психична устойчивост сред деца в предучилищна и училищна възраст или как да мотивираме детето да излезе от „зоната на комфорт“. Родителят, семейството, взаимоотношенията вътре в него, примерите с поведението, са първия социален фактор, който залага основите на правилното психологично, неврологично и физическо развитие на детето. Учителят е този, който започва да обучава и възпитава на един етап, където готовността на детето трябва да е достигнала до своята зрялост.
От психологическа гледна точка устойчивост е способността за адаптация към неприятни обстоятелства или значителен стрес. Емоционално устойчивите хора се справят по-бързо, когато се сблъскат с трудности. Те гледат на спънките в различните сфери като на временно явление. Продължават да се движат напред въпреки несигурността.
Емоционалната устойчивост не е магическо качество. Не е запазена марка за малцина. Всеки притежава известна степен на устойчивост, която може да се развива.
Ключови навици и поведения които ще ни помогнат да развием емоционална устойчивост
- Променете отношението си към стреса
- Управлявайте емоциите си
- Не се спирайте заради неизвестността
- Не пренебрегвайте грижата за себе си
- Поддържайте обкръжението си
Психична устойчивост
На английски език понятието психична устойчивост е “mental toughness”, което би могло да се преведе по много начини. Избрах „психична“, защото става дума за качество на психиката на човека в нейната цялост и единност и „устойчивост“, защото тази дума внася усещане за гъвкавост, издръжливост, възможност за възстановяване и развитие.
Общоприетото определение за психична устойчивост е: „способността да се работи усилено и гъвкаво да се отговаря на провали и промени; вътрешно качество, което позволява на човек да се придържа към дългосрочните си желания и цели“.
Едно изследване проведено в САЩ прави връзка между образователната степен, възраст и способността за поддържане на продължителни физически и психични усилия, което е необходимо, но недостатъчно условие за постигане на психична устойчивост.
Качества се постигат като се следват принципи, принципите се разбират когато имат връзка с личния опит. Когато нямат връзка се започва от заработването на опитност, излагане на различни ситуации извън зоната на комфорт чрез полагане на усилия.
При достатъчно самодисциплина всяка реалистична цел е постижима. Според Конфуций: три са пътищата на познанието – на опита, той е най-тежкия; на подражанието, той е най-лекия и на съзерцанието, той е най-благородния.
Развитие на устойчивост при децата
Децата се разболяват, преместват се в нови квартали, срещат насилници и кибертормоз, провалят се на изпити, справят се със скръб, губят приятели. Това, което можем да направим, е да им помогнем да развият умения, така че тези предизвикателства да не ги прекършат. Различните деца показват различни нива на издръжливост и различни начини за възстановяване от стрес. Те също така имат различни начини да покажат, че предизвикателствата надхвърлят настоящия им ресурс за справяне.
Ето някои насоки за развитие на детската устойчивост:
- Изградете умения за критично мислене и взимане на решения чрез: моделиране на здравословно социално поведение, осигуряване на възможности за социални връзки, творческа игра, настолни игри.
- Изградете чувство за лична компетентност, което дава увереност на детето, че може да се справи с трудни неща. Децата ще бъдат по-малко склонни да реагират на бъдещия стрес и е по-вероятно да се справят с бъдещите предизвикателства.